Понятия, свързани с екипите

 

СЪЩНОСТ НА ЕКИПА

 

Думата „Екип” се използва твърде свободно от организациите. „Ние сме част от екипа” – казва шефът на подчинените си. Екип означава единство на целта, сътрудничество и – за някой хора – мерило за равенство. Въпреки това малко групи на работното място могат да се квалифицират като екипи. Това са така наречените работни групи.

В работната група всеки член е ръководен от общ мениджър или супервайзър, но не си сътрудничи задължително с отделните членове, за да изпълни задачите си. Връзките между членовете на стереотипната работна група са показани на Фигура 1.

team-1    

 

Тук всеки служител върши работата си според указанията на мениджъра. Сътрудничество се осъществява между мениджъра и отделните служители, но не и задължително между служителите. Отделните служители отчитат работата си на мениджъра.

Работните групи имат своите предимства. Изискванията към координацията са минимални. Приемайки, че (1) всички умения, нужни за постигането на целта на единицата, са представени в групата, (2) работата е била предварително делегирана и (3) лидерът мениджър знае всичко, което е необходимо за постигане на общата цел.

Противно на традиционната работна група екипът е нещо повече от механичен сбор от хора, които работят в една и съща стая или под ръководството на един и същ мениджър. Екипът е малък брой хора с допълващи се умения, посветени на обща цел, за която са взаимно отговорни. Отделните членове взаимодействат един с друг и с лидера на екипа в постигането на общата цел, както е показано на Фигура 2. Членовете на екипа зависят един от друг, за да вършат работата си. [1, стр 10-12]

 team-2

 

Екипът е специфична група. Той се подбира по специален начин. Неговите участници винаги са обучавани как да работят съвместно по общата задача. На екипа се предоставя власт, разнообразни ресурси и подкрепа от страна на ръководството. Всичко това изисква време, пари и усилия от страна на мениджърите. И е от особено важно значение какво по-точно трябва да се управлява, за да бъдат постигнати замислените резултати и оправдани изразходваните ресурси.

Фокусът в управлението на екипа е екипната ефективност – точно там са насочени усилията на мениджъра. Всяко клише, лозунг, общи приказки и пр., вместо конкретната, ясна и разбираема формулировка на очаквания резултат, демотивират и деморализират екипа.

                                                                                       

ВИДОВЕ ЕКИПИ

В практиката се срещат много примери на групи, които отговарят и на двете характеристики на един екип – обща цел и взаимна зависимост. Това обаче не означава, че всички тези екипи са еднакви – напротив, различни са и хората в тях си взаимодействат по различен начин.

Организациите, които са неспособни да открият и разграничат тези разлики рискуват да създават и управляват своите екипи по неудачен начин.

В съвременния свят съществуват 5 вида екипи:

  • Работен екип – един от най-често срещаните екипи. Работен екип е полезен, например, когато е нужно ежедневно и без прекъсване да се произвежда определена стока или услуга.
  • Проектен екип – създава се, за да се постигне конкретен, често пъти – еднократен резултат. Проектен екип е полезен, например, когато целта е да се създаде нов продукт.
  • Паралелен екип – създава се, когато е нужно да се оптимизира качеството на работните процеси, да се усъвършенства координацията и т.н. Напомня проектен екип, но резултатът, който се преследва от паралелния екип не е толкова конкретен, както създаването на нов продукт. Паралелен екип е нужен, когато трябва да се разреши някакъв проблем, без да се променя фундаментално структурата на организацията.
  • Мениджърски екип – както подсказва самото име, подобен екип се състои от мениджъри, които координират и синхронизират всички взаимнозависими структури на организацията (екипи, работни групи, отдели, цехове, бригади). Мениджърският екип има за задача да предоставя ресурси и напътствия за постигане на стратегическите цели на организацията.
  • Неформален екип – съставен е от хора с общи интереси или цели. Участието в подобен екип е доброволно, броя на членовете на екипа варира с времето, липсва ясна граница между екипа и организацията. Неформалният екип често пъти прераства в паралелен или проектен екип.

 

ЕКИПНИ РОЛИ

За екипа е полезно участниците му да бъдат категоризирани в три основни групи (типа) поведение:

  • Мислещ тип хора – това са хората, чиито силни страни са оригиналните идеи, анализа или стратегическия подход отвъд непосредствените задачи. Мислещите хора допринасят за екипната работа чрез своя ум и интелектуален потенциал.
  • Чувстващ тип хора – това са хората, чиито силни страни са изслушването, преговарянето или убеждаването. Чувстващите хора допринасят за екипната работа с отличните си умения за общуване и с подходящото си отношение към околните.
  • Правещ тип хора – това са хората, чиито силни страни са организираността, изпълнителността, усета към детайла или експертните познания. Правещите хора допринасят за екипната работа с ориентираността си към действията и с голямото си желание да прогресират към крайната цел.

Всеки един от тези три основни типа се разделя на нови три подтипа работни поведения. Така се формират общо девет специфични работни нагласи и поведения в екипа, които наричаме “екипни роли”:

  • При мислещия тип хора ролите са “Човек идея”, “Анализатор” и “Направляващ”
  • При чувстващия тип хора ролите са “Контактен човек”, “Съекипник” и “Търговец”
  • При правещия тип хора ролите са “Практик”, “Изпълнител” и “Експерт”

За да бъде ръководителят на един екип негов истински лидер, той следва да притежава по-комплексни качества от съекипниците си.

     Факт: Няма идеални хора. Всеки има своите силни и слаби страни. Ето защо, една от големите ползи от екипната работа се състои в това, че хората се допълват взаимно и по този начин всеки допринася с това, което може и му се отдава най-добре.

Екипните роли описват много точно специфичните работни нагласи и поведения на хората в един екип. Обикновено, всеки човек изпълнява в екипа си една или две силни роли, както има и няколко умерени и няколко слаби роли.

  • Председател – определя цели и дава основни насоки в работата на екипа. Следи екипните процеси, развива знанията и уменията на членовете, дава обратна връзка за изпълнението на задачите. Избягва персоналната работа. Понякога е доминантен. (Мислещ/Чувстващ/Правещ тип)
  • Направляващ – енергичен, динамичен и предизвикателен човек, който насочва екипните усилия в посока на активното действие и експедитивната работа. С визия за бъдещето, с желание за прогрес и постигане на целите. Добре информиран за това, което прави конкуренцията. На моменти твърде самоуверен или нетърпелив. (М. тип)
  • Човек идея – изобретява, иновира, дава оригинални и нестандартни предложения. Без такъв човек екипът страда от липсата на новаторство и при равни други условия не може да прогресира напред спрямо конкуриращи се с него екипи. Често пъти е разсеян или непрактичен. ( М. тип )
  • Анализатор – трезв и аналитичен човек, който най-добре преценява всички “за” и “против” на една идея и дали тя има смисъл и рационално съдържание. Понякога е прекалено скептичен или критичен към чужди идеи. (Мислещ тип)
  • Контактен човек – подбира чужди идеи, доразвива ги, предлага екипния продукт на външния свят и убеждава в ползите от този продукт. С широки познанства вън от екипа, работи с мрежа от лични контакти. Привлича към екипа ресурси, експертни съвети, мнения и идеи. Работи успешно с хора. С лекота открива вън от екипа нужния човек за дадена работа. В редица случаи е свръх оптимистичен или непоследователен. (Чувстващ тип)
  • Съекипник – създава неформални връзки с колегите си в екипа, изгражда добрата атмосфера. Работи успешно с всички, слуша добре, развива екипните взаимоотношения и морал. Страхува се от конфликтите или проявява нерешителност. (Чувстващ тип)
  • Търговец – води преговори вътре и вън от екипа, с цел постигане на съгласие по целите, задачите, сроковете и ресурсите. Убедителен е и има самочувствие. Старае се да постигне ситуация на консенсус. Общителен е и има влияние върху околните. Често пъти е манипулативен или се стреми да угажда на околните. (Чувстващ тип)
  • Практик – допринася за екипната работа чрез уменията си да състави план, да постави крайни срокове, да изготви графици за заетостта, да бюджетира, да прецени какви ресурси ще са необходими за постигане на целите на екипа. На моменти е бавен и не е гъвкав в работата си. (Правещ тип)
  • Изпълнител – действен, изпълнителен и лоялен човек, на когото може да се разчита, че ще свърши всяка една задача, с която се заеме. Работи качествено и спазва високи стандарти за изпълнение. Следи дали се спазват сроковете и внимава в детайлите. Страхува се от неуспехите и не възлага задачите на друг. (Правещ тип)
  • Експерт – с богат опит и подходящо образование или квалификация. Уверен в себе си. Изключително грамотен и информиран в своята област, предоставя най-точната и акуратна информация относно продукта на екипа. Сравнително праволинеен и нерядко – изолиран от околните. (Правещ тип)

Всяка екипна роля носи в себе си както полезни, така и не толкова полезни нагласи и поведения. Или, всяка силна страна (роля) на един човек може да е свързана и с известни (не винаги минимални) негативи. Това явление се нарича “слабост на ролята”.[

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *